Кълбовидни звезди купове

Стари кълбовидни звездни купове се наблюдават и в двете галактики-джуджета, но преобладават сините кълбовидни звездни купове с възраст около 20 млн години.

Бавното въртене на галактиките и малката им гравитация дава възможност за безпрепятственото съществуване на тези образувания по-дълго време.

В Магелановите облаци протича активен процес на звездообразуване. Не само цели кълбовидни купове от млади сини звезди, но като цяло в галактиките се наблюдават много отделни млади гигантски звезди.

Червеникавото петно горе вляво на ГМО е мъглявината Тарантула или

30 Златна рибка – огромната област на звездообразуване.

Откроява се обширната област на звездообразуване Тарантула или 30 Златна рибка / NGC 2070/ в ГМО с размери около 700 св.г. , където през 1987 г. избухна Свръхнова / SN 1987 A /, наблюдавана за първи път толкова близо със съвременна наблюдателна техника. За сравнение – типичната област на звездообразуване в Млечния път мъглявината в Орион е с размери от порядъка на само 40 св.г. Ако Тарантула бе на същото разстояние от нас, тя щеше да свети така, че в безлунни нощи хора и предмети ще имат сянка като при пълнолуние.

В ГМО има поне 1000 НІІ области . В ММО има по-малко такива области. Като цяло процесът на звездообразуване в ММО е не така интензивен, което може да е свързано с по-малките му размери.

Областите Н ІІ в Магелановите облаци дават представа за химичния състав на междузвездната среда, където се зараждат звезди. Оказва се, че тя тук е по-бедна на тежки елементи от тази в Млечния път. Дефицитът в ГМО е 3, а в ММО – 5 пъти.

Макар възникнали едновременно преди поне 13 млрд. години заедно с всички останали галактики, различието в химическия състав на Магелановите облаци потвърждава извода, че независимо от сегашната активност, в тях звездообразуването изобщо е протичало с 3 пъти по-бавни темпове от Млечния път, като в ММО - доста по-бавно от ГМО. И това се дължи на размерите, масите и структурните особености на галактиките.

Къде в галактиките има прах? Това показа космическия телескоп Спитцер, получавайки най-доброто изображение на Големия Магеланов облак в инфрачервени лъчи, в които излъчва нагрятото вещество, изхвърляно от звездите. Това е съставно изображение от 300   000 снимки, което дава богата информация. Компютърно оцветените в червено области около младите звезди показват местата, където праховите облаци предпочитат да се концентрират; в зелено е неравномерното им разпределение в междузвездното пространство, а малките червени точки е прахът във външните обвивки на старите звезди.

Виждат се огромни празнини – места очистени от праха от бурните звездни ветрове на масивните избухнали звезди. Слабото синьо светене в долната част на изображението е светлината на старите звезди в централния бар на галактиката.