НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин” - Стара Загора
КУРС ПО ОБЩА АСТРОНОМИЯ ЗА АСТРОНОМИ-ЛЮБИТЕЛИ
Надя Кискинова
ЧЕРНИ ДУПКИ
Предистория:
През 1783 г. преподавателят от Кеймбридж Джон Мичъл публикува в списанието на Лондонското кралско дружество “Философикъл Транзакшънс” /”Философски трудове”/ разсъжденията си върху това какво би станало със светлината в гравитационното поле на много масивна звезда. По това време било прието да се счита, че светлината представлява поток от частици. Тези частици както всичко останало би трябвало да изпитват гравитацията на изключително масивната звезда и те просто не биха могли да бъдет излъчени. Такава звезда би била невидима за външен наблюдател. Единствено огромната й гравитация би я издало.
Изкривяване и поглъщане на светлинните лъчи в близост до масивно тяло, което затваря около себе си пространство-времето.
Алберт Айнщайн
Интересно, че 13 години по-късно френският учен маркиз Дьо Лаплас, очевидно независимо от Мичъл, изказва подобна идея и я публикува в първото и второ издание на труда си “Система на Света”, но не и в следващите издания. Вероятно е решил, че това е безумна идея, а и корпускулярната теория за светлината по негово време вече е била в немилост. Приемало се, че светлината е вълна и не било ясно дали електромагнитните вълни би трябвало да изпитват влиянието на гравитацията.
Всъщност едва Общата теория на относителността на Айнщайн през 1915 г. дава основата за изграждане на смислена теория на свръхмасивни тела, в каквито трябва да се превърнат след колапса си най-масивните звезди в крайните стадии на своята еволюция. Но реалното съществуване на такива обекти било отричано дори от авторите на теорията за звездната еволюция и самият Айнщайн.
През 1928 г. един дипломирал се студент от Индия, Субраманян Чандрасекар , отплувал за Англия, за да учи в Кеймбридж при английския астроном сър Артър Едингтън – специалист по Обща теория на относителността.
Чандрасекар изчислил, че ако остатъкът след избухването на една звезда е с маса повече от 3 (2,4) пъти слънчевата – граница на Чандрасекар, не би могла да устои на по-нататъшния си колапс.