Купът от галактики Abell 2218 е един от най-близките до нас – на разстояние от около 2 млрд. св.г.

Изкривяването на светлинните лъчи на по-далечните обекти зависи от масата на галактичните купове. Видимото вещество от жълтеникавите галактики от купа, изобразен тук е само 1% от масата, необходима да се появят дъговидните синкави и оранжеви изображения на галактиките зад купа. Останалата част от масата на купа галактики е т.нар. тъмна материя – каква точно – това е един от нерешените въпроси на съвременната космология.

Отделно е дадено усиленото от гравитационната леща изображение на много древна галактика-бебе на възраст 13,4 млрд.св.г. с диаметър само 500 св.г. в сравнение с 100-те хиляди св. г. диаметър на нашата Галактика. Звездите в нея са първичните – възникнали в такава ранна епоха от живота на Вселената.

Това изображение е получено със съвместните усилия на космическия телескоп “Хъбъл”, двата 10-метрови телескопа Кек на Хаваите и гравитационната леща.

“Ние наблюдаваме първото доказателство на нашите предци за еволюционното дърво на цялата Вселена – казва д-р Фредерик Чафи, директор на обсерваторията Кек. – Телескопите са виртуални машини на времето, които позволяват на астрономите да гледат назад в ранната история на Космоса.”

Най-големите структурни образувания във Вселената се побират в куб със страна 200-300 милиона св.г. Това разстояние все още е малко в сравнение с “хоризонта” на нашите наблюдения, до които има около 10-12 милиарда св. г.

В такъв мащаб –почти 10 пъти повече от структури като Великата стена – Вселената е еднородна. Т. е. ако разположим структури като Великата стена в куб с размери 200-300 млн. св. г., той ще съдържа еднакво количество галактики – толкова, колкото и всеки друг куп с такива размери на друго място във Вселената. При това, независимо в коя посока наблюдаваме, нещата не се променят. Един наблюдател, разположен на произволно място във Вселената, ще вижда същата едромащабна структура, която виждаме и ние. Това свойство се нарича изотропност на Вселената.

И така, в големи мащаби Вселената е еднородна и изотропна.

Това означава, че структурните детайли на далечните звезди и галактики, физическите закони, на които те се подчиняват и съответните константи в тях, независимо къде и на какво разстояние са от нас, са също едни и същи. Това твърдение е т. нар. ОСНОВЕН КОСМОЛОГИЧЕН ПРИНЦИП - отправна точка на науката космология. Той може да се формулира и така:

В ГОЛЯМ МАЩАБ, НАВСЯКЪДЕ И ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, ВСЕЛЕНАТА Е ЕДНАКВА

Така възприетият от космолозите принцип позволява да се построи теория на цялата Вселена – наблюдаемата и ненаблюдаемата. Вселената може да се моделира – това означава, че може да се конструира физико-математически модел на Вселената, който се основава на представите на своите създатели.

Pages