Закръглената до 4-тия знак стойност на тропическата година води до разминаване с 1 денонощие, натрупано за сравнително дълъг период от човешкия живот и дори на човешката цивилизация – 100 000 години. Това означава, че за дълъг период точността на съвременния календар е достатъчна за научни и битови нужди.

През октомври 1960 г. на ХІ Генерална конференция по мерки и теглилки в Париж била приета единна международна система от единици – Si – и е даден стандарт за секунда. Т.н. ефемеридна секунда е 1/31556925,9747 част от тропическата година, имайки предвид конкретно 1900 година.

От 1967 година стандарт за секундата стават процеси на ниво атом – т.н. атомна секунда. Тя се дефинира като време, равно на 9 192 631 770 периода на излъчване при съответния преход между две свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133. Тази мярка е избрана възможно най-близо до ефемеридната секунда и именно тя е в основата на световната метричната система за време.

След като са налице два репера – тропическата година и ефемеридната секунда, лесно е да дефинира средното слънчево денонощие като периода между две последователни кулминации на средното Слънце, но за удобство се приемат не горните, а долни кулминации – когато фиктивната точка пресича под хоризонта небесния меридиан и височината е с най-голяма отрицателна стойност. Тогава е неактивната част от денонощието – нощта.

Ясно е, че не наблюдение и измерване, а математическите изчисления свеждат движениено на истинското Слънце до фиктивната точка на средното Слънце и обратно в зависимост от “целите на занятието”.

Уравнение на времето е безразмерната величина ета - η– разликата между средното и истинското слънчево време:

η = Т средно – Т истинско

Като се има предвид приетата стойност на тропическата година, то връзката между слънчевото и звездно денонощие може да се запише така:

1 сл. ден. = 1 зв. ден. + 3м.56,555с.

и

1 зв.ден. = 1 сл.ден. – 3м.55,909с.

Така връзките между два еднакви в съответствие с мерните им единици интервали звездно s и слънчево времена t са:

Ако означим с t средното време и с s – звездното време за географска дължина λ, а с S – звездното време и с T – средното време на Гринуич в същия момент, имаме:

За всеки две точки с географски дължини λ1 и λ2 имаме:

Pages