В лабораторни условия това доказателство е получено за първи път едва през 1960 г., когато Паунд и Ребки от Харвардския университет измерили изместването на гама-излъчване, насочено по вертикалата на зала с височина 25 м. С този експеримент те доказват червеното отместване на Айнщайн с точност до 1%.

Прецесия на планетните орбити

Като следствие от Общата теория на относителността естествено идва ред за обяснение и на отдавна забелязаната прецесия на орбитата на Меркурий – нещо останало извън възможностите на физиката на Нютон.

Наблюдение на прецесията на орбитата на Меркурий:

Льоверие, който наблюдавал това явление за първи път през 1859 г. се опитал да го обясни с наличието на още една вътрешна и по-близка от Меркурий планета до Слънцето. Нарекъл я Вулкан.

 Айнщайн показал, че орбитите на планетите трябва да са бавно прецесиращи елипси, които променят направлението на големите си полуоси в пространството. Движението им около Слънцето наподобява движение на топче под кос ъгъл спрямо вдлъбнатина – спираловидно. Ако Земята за миг “забрави” да се движи с орбиталната си скорост от около 30 км/сек, тя би се отправила към Слънцето по същата такава спираловидна траектория, както топчето към дупката. “Придърпвана” от Слънцето, Луната и планетите периодът на земната прецесия е цели 26 000 години.

Меркурий е 4 пъти по-малка планета от Земята и е много по-близо до Слънцето. Теоретичните предвиждания дават ъглова скорост на прецесията на орбитата 43'' за столетие. Точно това се наблюдава.

Основните положения на Специалната и Обща теория на относителността, представляващи обобщения на натрупания опит; следствията от тях – до едно предвидени, обосновани теоретично и експериментално потвърдени, дават завършеност на новите възгледи и те се налагат, въпреки противоречието със “здравия разум”

.

“По такъв начин новата теория на гравитацията съществено се отличава в своите основни положения от нютоновата. Нейните практически резултати обаче съвпадат с резултатите на теорията на Нютон толкова близко, че бе трудно да се намерят макар и само няколко случая, в които разликата между теориите би била достъпна за опитна проверка. Досега са предложени само следните възможности:

  1. Въртенето на елиптичните орбити на планетите около Слънцето;
  2. Изкривяването на светлинните лъчи под действието на гравитационните полета;
  3. Изместването на спектралните линии към червения край на спектъра на светлината, идваща от звезди, които притежават голяма маса.

Pages