Хершел предприел броене на звездите в различни места на небето, прилагайки т.н. метод на черпака. За “черпак” служело зрителното поле на 46-см рефлектор на Хершел, което е около четвърт от пълния лунен диск или 15?4??. Рефректорът достигал звезди до 14,5 зв. в Трудът бил огромен. Хершел не го пестял и в резултат на повече от 3 000 такива “загребвания” и преброявания на звездите до пределната звездна величина, установил наличието на галактична концентрация и достатъчно точно определил сплескаността й от порядъка на 1/5.

Галактиката според Хершел е с доста различна от сегашните представи форма и това се дължи на опростените допущания, които направил авторът й:

  • че няма междузвездно пъглъщане, макар, че именно Хершел изучава голям брой мъглявини;
  • че звездите са равномерно разпределени и
  • че всички звезди са с еднаква светимост.

Резултатите от преброяването обаче показвали, че броят на звездите от еднакви площи небе рязко намалява с отдалечаване от галактичната равнина, което говори за концентрация и сплесканост на звездната система, а фактът че южното небе е по-богато на звезди от северното говорел, че мястото на Слънцето не е в самата галактична равнина, а малко извън /над/ нея – към северния небесен полюс. Оценките за сплескаността на галактиката и мястото на Слънцето малко над галактичната равнина са верни. В модела на Хершел очабе било отредено централно място на Слънцето в Галактиката.

Галактиката на Хершел имала размери 1 800 х 340 парсека.

 Всъщност, много е трудно, когато някой наблюдава разположението на околните сгради единствено от собствения си прозорец да прецени големината, формата на селището и собственото си местоположение в него.

Други опити да се определят формата и размерите на Галактиката в края на спора за островната Вселена

Правейки почти същите допускания като Хершел през 1920 г. Зеелигер стига до извода, че формата на Галактиката е сферична, Слънцето е в центъра й, а броят на звездите намалява с отдалечаване от центъра.

Размерите на Галактиката според Зеелигер са с порядък повече - 14 400 х 3 300 парсека.

През 1922 г. Каптейн получава, че формата на Галактиката е елипсовидна с диаметър 16 Кпс и сплесканост, каквато е определил и Хершел – 1/5. Слънцето е почти в центъра – само на 650 пс от него.

Няколко години по-рано, през 1915-18 г. Шепли изследва пространственото разпределение на 69 кълбовидни купа и намира, че Слънцето е далеч от центъра на галактичната система – на поне 12 Кпс разстояние от него. Още в началото на ХІХ век синът на Уилям – Джон Хершел обръща внимание, че броят на кълбовидните звездни купове нараства към предполагаемия център на Галактиката, а в началото на ХХ век Хершпрунг определя, че този център трябва да е към съзвездието Стрелец. Именно тук са 1/3 от всички наблюдаеми кълбовидни звездни купове. Основавайки се това, Шепли дал оценка за размерите на Галактиката – 300 000 св.г или 3 пъти повече от приетите сега.

Pages