Пиер Симон Лаплас /1749-1827/

Разглеждайки произхода на Слънчевата система, той доразвива хипотезата на Кант: От изначално горещ бавно въртящ се облак под действие на гравитационно свиване е възникнало Слънцето. Продължавайки да се кондензира, протослънцето започва да се върти все по-бързо и това довело до сплескването му. От центробежните сили се отделяли сгъстявания вещество, които продължавали да се въртят на известно разстояние от протослънцето и да изстиват. Това били планетните зародиши.

През следващите години продължавали уточненията за възрастта на Земята, а геологията не намирала доказателства, че някога тя е била в газово нагорещено състояние. Изчисленията за въртенето на първичния облак и околоосното въртене на Слънцето и планетите никак не се „вързвали”.

Едва в началото на ХХ век космогоничната хипотеза на Кант-Лаплас била изведена на ново ниво от руснака Ото Шмит /1891-1956/. Той предположил, че Слънцето е възникнало само. При движението си в Галактиката, то се натъкнало на огромен студен прахов облак. Гравитацията на Слънцето притеглила облака и той закръжил около нашата звезда, слепвайки се във все по-големи и големи студени отломъци – планетозимали. От тях впоследствие възникнали планетите.

Катастрофични хипотези

През 1745 г. френският учен Бюфон /1707-1788/ изказал хипотезата, че планетите са се образували от вещество, изхвърлено от Слънцето при сблъсъка му с комета.

По това време не е било ясно какво представляват кометите. Но в началото на ХХ век продължение на подобен род катастрофични хипотези намира продължението си във възгледите на Джеймс Джинс /1877-1946/.

През 1916 г., когато все още не било ясно какво представляват множеството спираловидни мъглявини, той предположил, че това са звездни зародиши. Те се сгъстяват и така възникват звездите, но въртенето им не е толкова бързо, че да се откъсне вещество и да се кондензират планети. Но тогава, когато се е формирало Слънцето, покрай него преминала звезда, която чрез гравитацията си изтеглила част от веществото му към себе си.

Pages