Кометите, които спадат към непериодичните, се наричат още МЛАДИ, тъй като при едно или няколкото преминавания покрай Слънцето през твърде големи периоди от време, те съдържат доста повече газове в сравнение със СТАРИТЕ, периодични комети. Затова при сближаването им със Слънцето, отделянето на газове е доста интензивно. Това обяснява защо именно непериодичните комети понякога са най-впечатляващите небесни обекти, видими с просто око.

ПРОИЗХОД НА КОМЕТИТЕ

  • Олберс – кометите заедно с астероидите са възникнали при взрива на планетата Фаетон;
  • Лаплас – кометите идват от междузвездното пространство – концепцията за “дифузия” на кометите от облака на Оорт във вътрешността на Слънчевата система ;
  • Лагранж – кометите са вулканични изхвърляния от планетите от Слънчевата система – еруптивна концепция;
  • Щмид – кометите са остатъци от протопланетния облак – планетозимали – във външните студени области на Слънчевата система. 99% от тях са изтласкани завинаги извън нашата система, а 1% е останал в облака на Оорт;
  • кометите са кондензати от газ и прах, които възникват и сега;
  • кометите са кондензати в зоните между планетите-гиганти в устойчивите на гравитацията им зони, откъдето понякога се откъсват порави смущаващ външен фактор;
  • кометите са модификация на астероидите.

Като наблюдателно доказателство за последните две групи хипотези е наличието на пояса на Куйпер зад Нептун.

Сега се счита се , че кометите са планетозимали не поради дифузията на междупланетното вещество, а останали от времето на възникване на Слънчевата система и то на устойчиви гравитационно места между планетите.


Докато поясът на Куйпер днес е наблюдателен факт, то до облакът на Оорт ни дели още време и пространство

През 1950 г. Оорт изказва хипотезата, че на разстояние около 150 000 а.е. от Слънцето съществува динамично устойчив облак от огромен брой дългопериодични комети, водещ началото си вероятно от образуването на планетната система. При кондензирането на големите планети в хладната зона на протопланетния облак са се образували и кометните ядра. От гравитационното въздействие на големите планети те са били изхвърлени далеч в периферията на Слънчевата система и са формирали кометен облак. Чрез числено моделиране на движенията в кометния облак се установи, че смущенията от съседните звезди действително връщат кометите към вътрешността на Слънчевата система, където най-често почти параболичните орбити се трансформират в почти кръгови.

Има и друго виждане относно облака на Оорт:

А облакът на Оорт, отстоящ на 200-300 а.е. от Слънцето е мястото, където поради много бавното движение на кометите в ахелия по силно изтеглените им елиптични орбити (от порядъка на 1 км/с) кометната плътност е по-висока – хиляди пъти повече, отколкото в перихелия.

Pages