И така, говорим за радиогалактика, когато радиоизлъчването е много над обикновеното. Една обикновена спирална галактика излъчва във видимата област с мощност около 5.10(*36) W , а в радиодиапазона 5.10(*31) W , което е 100 000 пъти по-малко.

Радиогалактиките, които обикновено са гигантски по размери и имат мощно оптическо излъчване с един порядък повече от обикновените галактики 10(*37) W, в радиодиапазона излъчват почти толкова - 10(*35) W до 10(*41) W .

КВАЗАРИ - квази звездни източници на радиоизлъчване ( quasi - stellar radio source )

Някои квазари са освен мощни радиоизточници и оптически такива със светимост 10*13-10*14 М на Слънцето и абсолютна звездна величина (-24) и (-31,4) при най-яркия 3С 279 (ако този квазар е на стандартно разстояние от 10 пс от нас, ще свети 100 пъти повече от Слънцето и би изглеждал на небето като ослепителна точка).


“Радиозвездата” 3С 48

Откритие:

 През 1963 г. е открит точков радиоизточник 3С 48. След него 3С 198 и 3С 286, които като че ли потвърджавали търсените тогава радиозвезди в Галактиката.

    Спектърът им, получен с 5-метровия телескоп наистина бил звезден, но необикновен. Както изяснил по-късно холандецът Мартин Шмидт от Калтех, необикновестта му се дължала на твърде голямото червено отместване – 0,158 при 3С 48, примерно, което отговаря на разстояние 500 Мпс. Това ги правело още по-необичайни от предполагаемите радиозвезди в Галактиката, които така и не били открити.

 

Квазарът 3С 48 наистина е неотличим на звездния фон. Видимата му звездна величина е 16,2, но червеното му отместване 0,367 и го прави един от най-далечните обекти във Вселената. Отдясно е радиоизображението на същия квазар, сега отнасян към N - галактика с активно ядро.

Известни повече от 10 000 квазара, които не са еднородна група – някои са силни радиоизточници, други са с изявена променливост в оптическия спектър. Всички квазари имат значително ултравиолетово и инфрачервено излъчване.

Така че, ако преди квазарите се отнасяха към радиоизточниците, сега те по-скоро спадат към галактиките с активни ядра. Още повече, оказа се, че те наистина са изключително активни ядра на галактики – най-далечните във времето и пространството.

Pages