Около централната област на активната галактика Центавър А има фантастична смес от млади сини звездни купове; гигантски светещи газови облаци и тъмни жилки прах. Това е съставно изображение, получено от космическия телескоп “Хъбъл” със зелен, син и червен филтър. Инфрачервеното изображение на същата област показва, че в центъра на галактиката има диск от вещество, изтичащо към масивна черна дупка с маса милиарди слънца.

Предполага се, че самата галактика Центавър А е резултат от сблъсък на две галактики. Останалите от сблъсъка парчета сега се поглъщат от черната дупка. Учените считат, че благодарение на този механизам може да се обясни генерацията на излъчването на Центавър А и другите активни галактики в радио, рентгеновия и гама-диапазона.

Центавър А е само на 10 млн. св.г. – най-близката от активните галактики и представлява удивителен обект за изследване.

Тези изображения на радиогалактики, получени с космическия телескоп “Хъбъл” са комбинирани с радиоизображения, получени с Големия радиоинтерферометър VLAI – контурите, очертан със сини линии. Така се получават изненадващо подробни струи от газ и звезди, показващи механизма на радиоизлъчване.

Отляво е радиогалактиката 3С 265. Чрез добрата разделителна способност на космическия телескоп “Хъбъл” става възможно да се видят няколко ярки звездни купа или галактики-джуджета около централната компактна структура на галактиката. Синята линия сочи оста на радиоемисия, която издава вида на галактиката – радиогалактика.

В центъра е радиогалактиката 3С 324 с няколко малки ярки компонента, вероятно изхвърлени по радиооста. Комбинираното проучване с “Хъбъл” и Инфрачервения телескоп на Англия изявява широка прахова ивица в централния район на тази галактика.

Вдясно е радиогалактиката 3С 368 в най-изявения стадий на развитие на радиогалактиките. По цялата ос на радиоизлъчването са разположени ярки участъци от звезди или прах.

Двойнствеността на радиогалактиките е тяхна характерна особеност. Има и изключения, като радиообекта Дева А, който съвпада с оптическата галактика NGC 4486.

Pages