kalendar i vreme (page8)

В астрономията се налага ползването на непрекъснат ред числа и възприетият календар със системата от периодична повторяемост на датите от месеците е неприложима. Затова се използват юлиански дни JD с номерация, започваща от 1 януари 4713 г пр.н.е. и с дробна част за интервала време след последното средно гринуичко пладне.

Пак за целите на астрономията Бесел предлага моментът, когато средното слънце има ? = 18ч.40м. да е начало на т.н. беселева година, от която се отброяват астрономическите епохи. Тези стандартни епохи са моментите, за които се определят основните астрономически константи и към които се привеждат наблюдаваните координати. Днес епохите по Бесел се бележат с В и са прикачени към юлиански дни както следва:

Луната с нейните фази е в основата на понятието месец. Не случайно думата месец е просто другото име на Луната. Една пълна смяна на лунните фази трае точно 29,530 59 денонощия или 29 дена 12 часа 44 минути и 3 секунди. Това е т.н. синодичен месец .

Нито тропичната година, нито тропичният месец имат точен брой дни , за да е удобен за целите на календара. Нашият календар се основава на тропичната година – видимото движение на Слънцето. Месеците в календара ни съществуват за удобство в разделянето на годината на по-малки интервали, но наименованието им днес не следва лунните фази, както е при т.н. лунни календарни системи.

Също така условна в съвременния календар е и седмицата. Някога тя се състояла от 5 редувания на дните и нощите – толкова, колкото са пръстите на едната ръка. По-късно т.н. “малка седмица” била заменена с “голяма” – период от 10 денонощия – броя на пръстите на двете ръце.