Общоприетата календарна система има своите неудобства, с които дотолкова сме свикнали, че едва ли ги забелязваме:

    Броят на дните в месеците са различни;

    7 са дните в седмицата, но началото на месеца започва в различни дни от седмицата. Броят на дните в седмицата съвпада с четвъртината от лунните фази като продължителност, а календарният месец почти клони към лунния синодичен месец от 29,5 денонощия, но освен данък към произхода на тези календарни отрязъци, съвременният човек не би се досетил, че някога времето се измервало по лунните фази. Календарната седмица и месеца нямат нищо общо с периодичността , налагана от вида на Луната.

    Условно е и началото на новата календарна година. Новата година настъпва в различни дни от седмицата и не е привързана към някакво астрономическо събитие.

    Но всичко това е за сметка на достатъчната точност за бита на хората.

    Сега използваната календарна система има недостатък и в икономически аспект: първото полугодие е по-късо от второто с 2-3 дена; четвъртините от годината – кварталите – също имат различна продължителност. Това има значение за отчитането и планирането на икономиката.

Вечен календар

    Реформи на календара вероятно ще се правят и в бъдеще. Има ред предложения за т.н. вечни календари. Понастоящем те не са наложителни, но вече са обсъждани различни варианти. Ето някои:

    Още през 1834 г. италианецът Марко Мастрофини предложил годината да се състои от 364 дена или 52 пълни седмици. 365-тия празен ден да се вмества в края на годината, а при високосните години 366-тият празен ден да е в края на юни.

    В края на ХІХ век Френското астрономическо общество обявило конкурс за най-добър проект на вечен календар. Спечелил го френският астроном Армелин. Публикуван е през 1888 г. и също предвижда празни дни. Годината, състояща се от 12 месеца и 364 дена, трябвало да се дели на 4 равни части – всеки квартал от 91 дена с 13 пълни седмици, така че всеки квартал да започва от един същи ден на седмицата и месеца. По-късно било предложено този ден да е неделя, както и всяко начало на новата година да започва от този ден на седмицата. В средата на миналия век се извършвала усилена подготовка за въвеждането му и се търсело одобрението на повече държави, което не станало поради ред консервативни възгледи на обществата от религиозен и политически аспект.

    365- и 366-тия ден са празните дни, вмествани преди 1 януари. В усъвършенствания вариант на календара на Армелин единият от празните дни трябвало да се вмъква между юни и юли, другият – между декември и януари.

    Календарът на Армелин така и не се наложил в живота, макар че през 1954 г. именно неговият усъвършенстван вариант бил одобрен от ХVІІІ сесия на ООН за всеобщо употреба и замяна на сегашния календар. Така в средата на миналия век се извършвала усилена подготовка за въвеждането му и се търсело одобрението на повече държави, което не станало поради ред консервативни възгледи на обществата от религиозен и политически аспект.

Кумранския календар

    Вечни календари са замисляни от дълбока древност. През 1947 г. бедуините от едно скитащо племе в пустинята на Йордания попаднали на пещера в района на древното селище Кумран на брега на Мъртво море. В пещерата се натъкнали на свитъци древноеврейски ръкописи, които се оказали вечен календар, който удивително напомня проекта на Армелин.