Още един месец получил собствено име – юли – в чест на Юлий Цезар.

    С въведените нови правила календарната година е с 0,0078 денонощия по-дълга от тропическата. За 128 години се натрупва разлика от 1 денонощие, а за 400 години – 3 денонощия. Такава точност напълно задоволявала изискванията на онова време и поради могъществото на Римската империя старият стил се наложил постепенно в европейските страни.

    През 8 г.пр.н.е. наледникът на Юлий Цезар, Август, дал име на още един месец – август .

Григориански календар - нов стил

    Разликата от 1 денонощие между календарната и тропическата година за 128 години през ХVІ век вече давала съществено изместване на календарната дата от настъпването на пролетта, с което астрономическо събитие били свързани някои църковни празници. От датата на пролетното равноденствие, например, зависи кога ще настъпи Великден. Правилото според католиците е Христовото възкресение да е в неделята след първото пълнолуние от пролетта. Това наложило папа Григорий ХІІІ да издаде указ за реформа на календара. Специално създадената комисия за тази цел решила само да допълни правилото за високосните години и така била постигнато още по-добро съответствие между календарната и тропическата година. Високосна трябва да е всяка 4-та година, чийто пореден номер се дели на 4 без остатък, освен кръглите “векови” години, сред които високосни са само тези, чието число преди нулите се дели на 4 без остатък. Примерно, 400-та година е високосна, но 500-та – не. Високосна е 2000-та година, но 1900 и 2100 – не са.

    Така разликата между тропическата и календарна година вече била само 26 секунди и цяло 1 денонощие се натрупва за цели 50 века. Дори за днешно време такава календарна система е напълно приемлива за бита.

    Въвеждането на новия стил станало през 1582 година, когато било решено от четвъртък, 4 октомври, да се пропуснат натрупалите се 10 дена разлика между календарната и тропическа година и следващият ден – петък – да бъде не 5-ти, а 15-ти октомври.

    Постепенно през следващите векове новият стил бил приет от повечето европейски държави.

    В България новият стил налага с държавен указ цар Фердинанд през 1916 година, когато разликата между календарната и тропическа години вече била 13 денонощия. През тази година разликата била заличена и 31 март бил последван не от 1-ви, а направо от 14-ти април.

    Източното православие продължава да почита библейските събития и светците си по стар стил, но нищо не пречи именните дни да се празнуват и по нов стил. Ивановден например се почита както на 7, така и на 21 януари. Всяка календарна система, независимо от своите предимства или недостатъци е привързана към някакъм начален момент – исторически или митичен. От него започва летоброенето по съответната система и започва ерата .

    Християнската или новата ера дължим на монаха Дионисий, живял през VІ век, който пресметнал, че Христос е роден на 25 декември 753 г. от основаването на Рим. Така 754 година трябва да е първата от Рождество Христово. Този опит да се определи датата на раждането на Христос няма никакви хронологически основи освен тази, че Дионисий отстранил използваната дотогава ера на Диоклетиан, към която било привързано римското летоброене и така бил елимиран гонителят на християните.